Bulgaria! Похитителят и отвлечената 21-годишна в Свиленград са имали интимни отношения, Кирил Петков пред съда за арестите на Борисов Горанов и Арнаудова – ключово заседание днес, Делото срещу Благомир Коцев е вече в съда, ГДБОП задържа 35 души при спецоперация срещу трафика на антики, Артефакти за 100 млн. € иззети в акцията срещу трафика на антики

Европол и Евроджъст са координирали акцията
Артефакти за над 100 млн евро са били открити по време на международната спецоперация срещу трафик на културно-исторически ценности, за която „Банкеръ“ вече съобщи. Сред артефактите има такива, които са част от световното и българското културно наследство.

Някои от ценностите са придобивани при нелегални разкопки в района на балканските държави, както и в Италия. Други са били закупувани чрез посредници и придобити по нелегален път от граници и археологически обекти. Има артефакти, които са предмет на кражби от музеи от 90-те години насам в различни държави. Няма такива, които да са открити и изнесени от български музеи.

По време на операцията, проведена вчера, е открито злато под формата на монети и инвестиционно злато.

Акцията е проведена в София, Стара Загора, Варна, Шумен, Плевен, Долни Дъбник, Червен бряг, Нови пазар, Видин, Разград, Харманли, Велико Търново.

Според прокуратурата повечето

артефакти са част от световното и българското културно наследство.
Престъпната мрежа е действала над 16 години.

В продължение на операцията започват и данъчни проверки на всички обвиняеми лица по българското законодателство, тъй като са притежавали инвестиционно злато за милиони. Както е известно, при акцията бяха задържани 35 души. Те са кореспондирали с топ-колекционери по света, които са събирали

древногръцки, персийски, тракийски и римски антики.
Те са финансирали незаконни разкопки в България и съседните балкански страни. Смята се, че местни иманяри, за които се твърди, че работят за посредници, са били замесени в незаконните операции. През 2020 г. е била иззета колекция от произведения на изкуството, включваща уникални предмети, някои от които датират от 2000 г. пр.н.е., като маски, военно снаряжение, бижута, вази, ритони и чаши от тракийската и гръко-римската цивилизации. Повечето от артефактите нямат документи за произход, докато само няколко имат съмнителни такива, издадени от аукционни къщи и художествени галерии по целия свят, предимно базирани във Франция, Германия, Обединеното кралство и САЩ.

Регистрирани са транзакции, свързани с тази дейност, за над над 1 млрд. американски долара.

По време на операцията, само за 30 часа са проведени 131 броя претърсвания и са задържани 35 души. Намерени са хиляди културни и исторически ценности, които се увеличават във всеки един момент.

При акцията са хванати 50 броя огнестрелни оръжия
и взривни вещества.

Сред задържани са иманяри, дилъри и международни посредници на най-високо ниво в тази организирана престъпна мрежа.

Акцията у нас е координирана от координационни центрове в София и в Евроджъст, Хага (Нидерландия). Мащабната международна операция срещу дейността на организирани престъпни групи, свързани с трафик на културни ценности и пране на пари, се е провела в Германия, Италия, Гърция, Франция, Великобритания, Албания и България.

В информация за операцията, Европол уточнява,
че Балканският регион и Италия са пропити с древна история и са дом на безценни гръцки и римски археологически съкровища, които отдавна привличат престъпни мрежи. Местните им клетки се занимават с грабежи, кражби, както и продажба на откраднати артефакти. „Правителствата са изправени пред предизвикателства в борбата с незаконните разкопки поради сложността на пазара на изкуството и трудностите при проверката на произхода на културни и художествени предмети. Престъпните мрежи се възползват от тези пропуски, заобикаляйки проверките за надлежна проверка, за да въведат на пазара ограбени артефакти, включително такива от конфликтни зони като Сирия и Ирак. Трафикантите са разработили методи за продажба и изпиране на тези незаконно придобити артефакти, което представлява сериозна заплаха за опазването на културното наследство“, се посочва в публикацията на Европол.

От юни 2024 г., по инициатива на българските власти,

Европол създаде оперативна работна група
за улесняване на обмена на информация, координацията и аналитичната подкрепа. Работата на работната група доведе до идентифициране на връзки между лица, намиращи се в различни държави, както и до местоположението на други артефакти, за които се смята, че са били трафикирани от членове на мрежата. В някои от осемте държави, участващи в работната група, бяха започнати и нови разследвания. В деня на спецоперацията от Европол са командировани двама експерти в София, за да подпомогнат координацията на дейностите през границите и да предоставят аналитична подкрепа и експертиза.

Процесът срещу Петков тръгва заради обвинения, че като премиер е разпоредил незаконни арести и действия на полицията без правно основание

Бившият съпредседател на “Продължаваме промяната” Кирил Петков се яви в съдебна зала тази сутрин. В сградата на Съдебната палата в София ще се гледа делото, по което Петков е обвинен в престъпление по служба.

Делото е за ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарката на партия ГЕРБ Севделина Арнаудова. Обвинението му беше повдигнато на 10 януари. Петков е обвинен, че в качеството му на министър-председател е наредил, без да има такива законови основания, да бъдат арестувани определени хора. Също така той е наредил на полицейски служители, без те да имат правомощия, да извършват действия по разследването, в разрез със закона, в тъмната част на денонощието, без разрешение на съд.

Кирил Петков отива на съд

На 1 октомври тази година стана ясно, че прокуратурата е внесла в Софийския градски съд делото за опит за принуда на бившия министър на електронното управление от кабинета “Денков” Александър Йоловски. Подсъдим по него освен Кирил Петков и е и Божидар Божанов.

Кирил Петков в съда: Стоя зад собствените си действия

БГНЕС припомня, че вчера, вторник, съдът оправда Лена Бориславова по делото “Корал” за документна измама. Тя коментира, че това е първата от много бъдещи оправдателни присъди за представителите на ПП, ако се прилага законът.

На 17 март 2022 г. българската политическа сцена става свидетел на знаково събитие – арестувани са тогавашният лидер на ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и пиарката на партията Севделина Арнаудова. Тези арести са осъществени по времето, когато министър-председател на България е Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“.Впоследствие административният съд обяви ареста на Севделина Арнаудова за незаконен. С течение на времето действията, довели до тези арести, стават обект на прокурорско разследване, насочено към тогавашния премиер Кирил Петков. Прокуратурата твърди, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, Петков е превишил властта си. Обвинението е, че той е наредил арестите без законови основания и е разпоредил на полицейски служители да извършват следствени действия в разрез със закона, включително през нощта и без съдебно разрешение. Незаконността на арестите е отразена и в доклади на Държавния департамент на САЩ. На 10 януари, след като прокуратурата поиска неговия депутатски имунитет, на Кирил Петков официално е повдигнато обвинение за престъпление по служба. Впоследствие Софийската градска прокуратура внася обвинителен акт по досъдебното производство срещу Петков в Софийския градски съд. Тази сутрин Кирил Петков се яви в Съдебната палата в София за гледането на делото по обвинението за престъпление по служба, касаещо арестите от март 2022 г.

27-годишният Костадин Николов искал да респектира Катя Василева, тъй като се съмнявал, че тя е в основата на зачестили спрямо него полицейски проверки

Похитителят и отвлечената 21-годишна в Свиленград са имали интимни отношения
Окръжен съд – Хасково постанови постоянна мярка „задържане под стража“ за тримата обвиняеми по делото за отвличането на 21-годишната Катя Василева от Свиленград: Петя Даймянова (44 г.), Костадин Николов (27 г.) и Валентин Маринов (40 г.). Според Окръжната прокуратура те са действали в съучастие и са отвлекли младата жена на 13 ноември.

По данни по делото Николов и пострадалата са имали предходни интимни отношения. Отвличането е било замислено като „респект“ към Василева, тъй като Николов предполагал, че тя стои зад зачестили полицейски проверки спрямо него. Като мотиви за най-тежката мярка съдът посочи наличието на обосновано предположение за авторство, изведено от събраните към момента писмени и гласни доказателства: огледи, протоколи за претърсване и изземване, разпити на свидетели, както и разпознаване от пострадалата на водача на автомобила. Отбелязана бе и опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление.

Задържането е извършено „по горещи следи“ след сигнал в сутрешните часове на 13 ноември, че пред хотел в Свиленград млада жена е била насила вкарана в кола. В съдебната зала стана ясно, че Костадин Николов е държал пострадалата и я е завлякъл в автомобил, управляван от Валентин Маринов, в който се е намирала и Петя Даймянова. По-късно двама от похитителите и жертвата са открити в къща в с. Мустрак (община Свиленград), а третият е задържан в автомобил на автомагистрала „Марица“.

Прокуратурата квалифицира деянията на Николов и Даймянова като тежко престъпление против личността, извършено в условията на опасен рецидив, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 7 до 15 години. Двамата са осъждани многократно и имат ефективни присъди; Николов е освободен от затвора през април 2024 г., а Даймянова – в края на годината. За Валентин Маринов бе посочено, че също е осъждан и е реабилитиран преди малко повече от година.

Обвиняемите и защитниците им поискаха по-леки мерки — парична гаранция или „домашен арест“, уверявайки, че ще съдействат на разследването. Съдът остави исканията без уважение. Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд – Пловдив.